психо

**inLowe_Princess** Пет Фев 11, 2011 8:09 pm

такаа още от началото се разбира, че ще бъде психарско...значии започнах да мисля за тема, в която да няма рабити сърца и мечти ии първото което се сетих беше едно такова прекалено лигаво след това се сетих за нещо психарско....ще го пусна на частии, защото ако го пусна наведнъж ще стане дъъълго и широооко за 1 пост...участват две реални личности Зоуи и Ашли.....

Част 1

Ако трябва да бягате, бягайте. Ако трябва да убиете някого, за да запазите живота си, направете го. Нека нито за миг не ви трепва окото, а стане ли това, значи сте глупаци, страхливци и доникъде няма да стигнете.

-Ха-ха, даааа. Беше адски забавно.
-Нали? – Засмях се. – Оххх, добрите стари времена.
-Мхм, много стари. От преди няма и 3 часа.
И двете се изкикотихме и продължихме да вървим. Приличахме на напили се пачаври, а дори не бяхме кусвали алкохол от приблизително два дена. Е, добре де – един ден, но не беше чак толкова много. Даже почти нищо, просто една чаша вино.
-Дяволите да го вземат, къде е това нещо? – Попита ядосано Ашли и спря на място. Аз също спрях и я погледнах отегчено.
-Не. Знам. – Отговорих й, като изрекох всяка дума поотделно.
-Нали уж не било много далеч?
-Така поне каза онзи.... – Замълчах за малко и продължих. – Явно не познава околността.
-Или изобщо не познава нищо, намиращо се на повече от два метра от дома му. – Каза сарказрично Аш и отново започнахме да вървим. Тааа историята на нашето лутане из гората бе следната – аз реших, че това лято ще правим нещо интересно като например да лагеруваме. Естествено Ашли не беше съгласна, но в последствие успях да я убедя. Звъннахме тук – там няколко номера и ето ни в лагер „Хартс”. Бил кръстен на основателите г-н и г-жа Хартс. На мен това име ми звучи повече като „дарц”, но да не се отклоняваме от темата. Ще стоим там цял един месец и, да се надявам, няма да скучаем.
-Край. Писна ми! – Викна най – добрата ми приятелка и пусна багажа на земята. Въздъхнах. Беше труден харектер. – Вървя от вече 7 часа и дори една мижава колибка не сме видели.
-Ще го намерим, не се тревожи.
-Аз? Да се тревожа? Неее, отдавна минах този етап. Сега съм на етап „полудяване”. – Каза нервно и ядосано тя. Никога не си избирах приятелите както трябва. Винаги ми се падаха или някои луди, готови да се самоубият във всеки един момент, или някои перверзни кучки, които не знаят как да си държат устата и краката затворени.
-Виж, и на мен не ми е много забавно, но поне не изпадам в истерия като теб. Ако искаш ще поседнем замалко и после пак ще продължим.
-Ако седна сега повече няма да стана.
Засмях се. Ашли винаги преувеличаваше. За всичко. Нищо, че беше с черна коса, тя си оставаше блондинка в съзнанието ми.
-Какво, да го вземат мътните, е толкова смешно? – Развика се тъмнокоската и размаха с ръце.
-Стига си се палила толкова. Запази този пожар за момчетата в лагера.
В този момент усмивка се изписа на лицето й. Много добре знаех какво си мисли. Невероятно, дори и в такъв момент Ашли продължаваше да си мисли за секс.
-Хайде, да вървим. – Каза енергично тя и тръгна напред.
-Мислех, че си изморена?
-Бях. – Двете се засмяхме. Какъв месец ми се очертаваше само. Нямах търпение да пристигнем. Страхотно е да си на 16!
След още няколко дълги часа път изглежда, че бяхме пристигнали.
-Това ли е? – Попита ме Ашли.
-Да се надяваме. – Отговорих й и прекрачихме прага.
Ахааааа, ако това е лагера, значи аз съм Меган Фокс. Нямаше нито една жива душа. Страхотно, сега остава и да сме сбъркали сградата!
-Сигурна ли си, че това е мястото? – Попита Аш.
-Хммм.... Не...
-А, здравейте! – Чу се женски, весел глас. – Добре дошли, добре дошли. Аз съм г-жа Саманта Хартс.
-Здравейте. – Поздравих с усмивка. – Аз съм Зоуи Скар, а това е Ашли Съмърфийлд.
-Приятно ми е да се запознаем, Зоуи. Ашли.
-Амм, къде са другите хора? – Попитах г-жа Хартс.
-Да не мислите, че тази малка къщичка ще побере 20 – 30 човека? – И тя се засмя. – Нееее. Тук има място само за седем души. Съжалявам.
-Не, няма проблем.
-Елате, другите трима вече пристигнаха. – Подкани ни тя и трите се запътихме към къщата.
Още от входната врата чухме викове.
-Какво става? – Запита Ашли.
-Нямам си идея. – Отговорих й.
-Оооо, това са Дилън и Каел. Много мили младежи, само че се карат повечко. – Осведо ми ни г-жа Хартс. – Качете се по стълбите. Стаята ви е втората в дясно.
Хванахме багажа и тръгнахме нагоре. В мига, в който си показахме главите една тениска се залепи на лицето ми. Ядосано я махнах от себе си и се развиках, влизайки от стая в стая.
-Кой от вас, тъпоглави дръвници, запрати тениската си по лицето ми.
Не получих никакъв отговор. От другата стая момчетата излязоха шокирани и се засмяха. Без да се замисля ги ударих и двамата с блузата и я метнах по единия от тях.
-Следващия път се целете в стената. Или още по – добре, в главите си.
-Хей, извинявай. Не искахме. – Каза по – високия, намачквайки тениската си.
-Следващия път ще си донеса звънче, че да звънна, когато съм наблизо.
Двамата се засмяха и от нашата стая се показа друго момиче.
-Вие двамата не можете ли да се държите прилично поне за пет минути? – Попита отегчено тя и се блегна на стената. – Не им обръщайте внимание. Между другото аз съм Дая, но повечето хора ме наричат Версус.
-Зоуи.
-Ашли.
-А онези двамата са Дилан, кретена с тъмната коса и Каел, мекотелото, с който спорихте досега.
-Здрасти. – Каза ни Каел и се ухили.
-Не си го и помисляй. – Скастрих го аз и с Аш влязохме в стаята. След нас Дая затвори вратата от вътрешната страна.
-От къде сте двечките?
-Ориндж Каунти. – Отговори Ашли, докато аз изкарвах дрехите от куфара си.
-Брееей! Богаташки, а?
-Да. – Отвърна сухо най – добрата ми приятелка и седна на леглото.
-А ти си от...? – Попитах я аз.
-Ню Йорк.
-Оооо, големия град.
-Мхм, но не е нищо особено. Навсякъде е пълно с курви. Не ви се иска да живеете там, повярайте ми.
-Споко и при нас ги има такива. Не в буквалния смисъл де. Интересчийки, които макар и преливащи от пари правят секс с всеки след 2-то излизане. Фукат се, състезават се коя ще си намери по – богат. – Обясних й с равен глас.
Дая се засмя.
-Накратко курви. А вие двете се примерни ангелчета, така ли?
-Поне не спим с всеки срещнат. – Каза й Аш, докато аз вече бях прибрала всичките си дрехи в гардероба. Какво да направя? Бърза съм.
Изведнъж някой почука на вратата.
-Влез! – Провикна се новата ни приятелка.
-Дойдох да ви кажа, че вечерята е сервирана. – Съобщи ни г-жа Хартс и си тръгна. Боже, бях забравила, че се лутахме цял ден в тая гора.
-Хайде, душици мои, време е за ядене. – Каза ни Дая и трите се изправихме. Щом излязохме от стаята видяхме и двамата кретени.
-Огладняха ви задниците, а? – Попитах ги. Те се засмяха и Дилан оговори:
-И вашите също.
-Само че вашите са слонски.
-Ние поне имаме мозък в главата.
-С лиспа на сиво вещество.
Без да се усетим се бяхме приближили много близко един до друг, че чак усещахме дъха на другия в лицата си.
-Хора, хора, стига вече. – Каза Ашли и ме дръпна към себе си. – Държите се като деца.
-Деца жадни за секс, искаш да кажеш. – Изкиска се Дая и заслиза по стълбите. – Едва сдържат страстта.
Двамата с Дилън веднага се изчервихме и побързахме да слезем долу. А как божествено ухаеше! Ако вечерята е толкова вкусна, колкото я описва носа ми, значи съм попаднала в Рая.
-Сядайте, сядайте. – Подкани ни г-жа Хартс. Аз и Аш седнахме една до друга, Дилън срещу мен, а Версус /Дая/ и Каел от двете му страни. Миг след това ни донесоха яденето и салатите. Докато се хранехме не спирахме да се заяждаме.
-Гледай ти, Зоуи била тревопасна. – Засмя се Дилън.
-Гледай ти, Дилън бил канибал.
Другите присъстващи се захилиха и Дая подметна:
-Бас ловя, че до края на вечерта тези двамата яко ще се награбят.
Задавих се с хапката си. Очевидно и с тъмнокоско се беше случило същото. Ашли и Каел само се посмихнаха, а г-жа Хартс нищо не каза. И как ще каже като ние говорихме само простотии.
-Извинете ни, г-жо Хартс.
-Няма нищо. Вие сте още млади, редно е да се забавлявате. – И ни се усмихна учтиво. Колко мила жена! И в този момент двамата кретени се замериха с храна. Въздъхнах и им казах.
-Браво бе, идиоти. Направо сте невероятни.
-Какво?! – Попитаха двамата в един глас.
-Можете да бъдете поне малко културни. Нали?
-Деца, аз ви оставям. Стана доста късно. – Каза ни г-жа Хартс.
-Добре. Лека нощ. – Пожелах й.
-Лека. – Отвърнаха всички останали.
След като тя си тръгна Каел попита:
-Е, какво ще правим?
-Ще спим. Поне аз де. Цял ден съм вървяла. – Каза Ашли и се прозина.
-Аз пък смятам да прочета някоя книжка. – Отговорих им и отпих от водата си.
-А ти? – Дилън се обърна към Дая.
-Порно филм.
Момчетата ококориха очи. Жалко, че щастието им трая прекалено малко.
-Иска ви се. – Заяви им тя с лукава усмивка и се изправи. – Хайде, момичета, да си направим пижамено парти без пижами.
Аз и Ашли се захилихме и тръгнахме с Дая към стаята ни. Странно, но не се чувствах изморена, даже напротив. Имах адски много енергия, която не знам от къде се взе. Явно това място ми влияеше добре. Започвах наистина да го харесвам.
-Момичета, спи ли ви се? – Попитах ги.
-Мммммнеее. – Отговори Аш, докато се качвахме по стълбите.
-Аз имам енергия за трима.
Засмяхме се и влязохме в стаята си. Беше доста уютно. По – рано нямах възможност да се огледам. Всичко беше подредено и спретнато. Усмихнах се. И тогава се запитах „Къде ли е г-н Хартс?” Зачудих се за кратко, след което поклатих глава и си облякох пижамата. Тя се състоеше от къси жълти панталонки и жълто потниче на шарени звездички. Тъкмо в тон с новите кецове, които си купих.
-Готина пижамка. – Каза Дая. Тя беше с къси черни панталонки и бя потник с някакви надписи, а Ашли беше облякла лятната си зелена пижама.
-Мерси. – Отвърнах й весело и седнах на леглото. – Какво ще правим?
-Ще сбъднем перверзните фантазии на момчетата. – Отговори ми Версус.
-Шегуваш се!
-Ни най – малко. – Тя се засмя и погледна към Ашли. – Ей, Аш, не се сдухвай. Трябваш ни.
-Може и да не съм уморена, но предпочитам да си лежа отколкото да се правя на курва. – Каза с равен глас най – добрата ми приятелка и легна под завивките.
-Ние няма да правим секс с тях. Просто ще ги закачаме. – Зобяснява Дая и се изправи.
-Което ще доведе до секс. – Заяде се Аш. Това не ми харесваше. Никога преди не беше правила така и лошото е, че не знаех докъде щеше да стигне.
-Престанете и двете. Ашли, какво те прихваща, за бога?! – Развиках се набързо. – Като искаш си стой тук, ние отиваме при момчетата. Хайде, Дая.
И двете слязохме долу. Намерихме нашите кретени седнали на дивана в хола, гледащи някакъв си филм. Отидохме при тях, изключихме телевизора и седнахме на краката им.
-Ееее, какво правитеее? – Попитах Дилън. Той се ухили и приближи лицето си максимално до моето така че устните ни почти се докосваха.
-Държим ви в ръцете си. – Отговори ми. Дъхът му премина през кожата ми. Ухаеше на мента. Кога е успял да пие алкохол?
-На вечеря нямаше алкохол? – Казах слисано. Дилън се засмя и ме погледна право в очите. Божичко, тези негово наситеносини очи! Не можех да откъсна поглед от тях.
-Г-жа Хартс е направила ментов сок. Не е алкохол спокойно, но мирише вкусно. Както и ти. – Последното изречение го прошепна точно върху устните ми. Закикотох се и го целунах. Сякаш ме удари ток. Целувката му беше толкова дълбока, изискваща и завладяваща, че главата ми се замая.
-Ей, вие двамата. – Извика Дая между целувките й с Каел. – Вземете си стая.
-Същото важи и за вас, блондита. – Казах й лукаво и отново целунах моя кретен. Красавец, но кретен. Бяхме ненаситни. И четеримата. По едно време през ума ми ми мина мисълта да направим четворка, но щеше да е много неуважително спрямо г-жа Хартс. За това се сдържах, иначе...
След дълго натискане, от което потника ми се беше запилял накъде, ръцете на Дилън бяха пъхнати в паналоните ми, а устните му неприлично докосваха до моите, се чу силно, пискливо изпищяване. Четеримата моментално се изправихме като попарени. Неврно започнах да си търся потника в тъмното.